Не знам дали е от някой филм тази фраза,незнам и защо се връщам,нито защо толкова много време ме няма.Така и не разбрах много неща и още много няма да разбера - но най-важното защо точно когато към недоспал/нервен/ядосан/влюбен/разлюбен съм най-публицистично продуктивен.
   След месеци неявяване реших ,че пак ми се пише.Явно или съм бил много зает(да бе) или месеци съм живял а-емоционално и безлюбно и чак сега тези неща се появяват.Отново.
   Чувствам се като на среща със стар приятел,имам да кажа толкова много неща,но незнам откъде да започна.Иска ми се да разкажа за ученето,за приятелите,за книгите и филмите,за времето и за лайното което настъпих вчера.Но сякаш времето не стига.Е ,обещавам ти Блог-е мой,този път ще те посещавам по-честичко,както е модерно ще те захранвам с много и все некачествена мултимедия,като примери за свой дълбокомислени изказвания...макар че аз като гледам тука само глупости пиша.
   Интересно е,че повечето хора се опитват чрез блоговете си да апелират към определени хора с цел промяна на тяхното мнение.Аз почнах блога,както съм споменал в първия си пост,за да си водя личен дневник(просто не вървеше да пиша на един ноутпад файл на десктоп-а).Не съм очаквал ,че никой няма да го прочете,но наскоро един приятел ме беше намерил някак си и ми стана малко криво.Сякаш не се срамувам от чуждите хора,които четат това нещо,а само от свойте приятели.
Аз си лягам,до утре!